Нашият отбор изработва информационно табло, с което разказваме историята на пластмасата – как се е появила, къде се използва и какво се случва, когато я изхвърлим. По-долу можете да проследите цялото съдържание, представено на таблото в нашето училище. Приятно четене!

Our youth team created a project board that tells the story of plastic — how it came into existence, where it is used, and what happens when we throw it away. Below, you can explore the full content as it is presented on the board at our school. Enjoy the reading!

Тук за първи път се разделихме на групи. Нашите дизайнери и репортери се учат да създават и подреждат визуалните сцени, да заснемат видео материали и да избират подходящи цветове и форми. Нашите „инженери“ използват 3D принтиране, изработват табелките и мострите и сглобяват отделните елементи на таблото. Нашите малки "учени" правят първите си експерименти, разкриващи истинската природа на нещата, които ни заобикалят.

This was the first time we divided into teams. Our designers and reporters learn how to create and arrange visual scenes, film video materials, and choose appropriate colors and shapes. Our “engineers” use 3D printing, build the labels and samples, and assemble the individual elements of the board. Our young “scientists” conduct their first experiments, uncovering the true nature of the things that surround us.

И така… Имало едно време

And so… once upon a time

Представете си света преди 150 години!
Няма бутилки и торбички за еднократна употреба. Няма леки и здрави материали. Всичко е стъкло, метал, дърво и животинска кост…

Imagine the world 150 years ago!
There are no disposable bottles or plastic bags. There are no lightweight and durable materials. Everything is made of glass, metal, wood, and animal bone…

До средата на XIX век над 100 000 слона годишно са били убивани за съдове, сувенири, играчки и билярдни топки. Индустрията и природата имали нужда от нов материал…

By the mid-19th century, more than 100,000 elephants were being killed each year to make utensils, souvenirs, toys, and billiard balls. Both industry and nature were in need of a new material…

За направата на една билиярдна топка се използвала един килограм слонова кост.

To produce a single billiard ball, one kilogram of ivory was required.

През XIX век билярдът се превръща в една от най-популярните игри. Почти всеки бар разполагал с билярдна маса, а играта бързо се разпространявала сред всички обществени слоеве. Но билярдните топки се износвали бързо, а увеличеното търсене довело до масов лов на слоновете. Така една безобидна игра се превърнала в част от голям проблем, засягащ индустрията и природата.

In the 19th century, billiards became one of the most popular games. Nearly every bar had a billiard table, and the game quickly spread across all social classes. However, billiard balls wore out quickly, and the growing demand led to the mass hunting of elephants. In this way, an innocent game became part of a much larger problem affecting both industry and nature.

Американската компания Phelan & Collender – един от най-големите производители на билярдни маси за онова време - обявила награда: 10 000 долара за този който намери алтернатива на слоновата кост. Изискванията били толкова високи, че никой не спечелил наградата. Въпреки това "златният" материал бил открит...

The American company Phelan & Collender — one of the largest billiard table manufacturers of the time — announced a prize: $10,000 for anyone who could find an alternative to ivory. The requirements were so demanding that no one won the reward. Nevertheless, the “golden” material was discovered…

Първата искра

The First Spark

През 1860 г. американският учен Джон Уесли Хаят (John Wesley Hyatt) смесва нитроцелулоза (памучни влакна, обработени с азотна и сярна киселина) с камфор (твърд, бял продукт, извлечен от камфорово дърво – Cinnamomum camphora).

In 1860, the American scientist John Wesley Hyatt (John Wesley Hyatt) combined nitrocellulose (cotton fibers treated with nitric and sulfuric acid) with camphor (a solid, white substance extracted from the camphor tree – Cinnamomum camphora).

Създаден е нов материал – ЦЕЛУЛОИД (Celluloid), първата пластмаса. Това е първият материал, който може да се формова лесно, който бил достатъчно лек и многократно по-евтин от естествените материали.

A new material was created — CELLULOID, the first plastic. It was the first material that could be easily molded, lightweight enough, and many times cheaper than natural materials.

Целулоидът имал един недостатък - бил силно запалим. Първите филмови ленти се правели от целулоид. Това предизвиквало пожари в киносалоните, а в билярдните клубове се чували оглушителни гърмежи всеки път, щом новите топки се сблъсквали силно.

Celluloid had one major drawback — it was highly flammable. The first motion picture films were made from celluloid. This led to fires in movie theaters, and in billiard halls, deafening bangs could be heard every time the new balls collided forcefully.

Въпреки проблемите, целулоидът пожънал успех. Последвала т. нар. „Пластмасова революция“. Появили се евтини изолационни материали, бутилки и торбички за еднократна употреба, опаковки, запазващи храната дълго, дрехи и обувки от изкуствени материали, и стотици видове играчки.

Despite its problems, celluloid proved to be a success. The so-called “Plastic Revolution” followed. cheap insulating materials, disposable bottles and bags, packaging that preserves food for long periods, clothing and footwear made from synthetic materials, and hundreds of types of toys appeared.

Няколко десетилетия по-късно - през 1907 г. - белгийскията химик Лео Бакеланд (Leo Hendrik Baekeland), създава БАКЕЛИТ (Bakelite) - материал, който замения скъпите керамични електрически материали, домакински изделия и инструменти.

A few decades later — in 1907 — the Belgian chemist Leo Baekeland (Leo Hendrik Baekeland) created BAKELITE, a material that replaced expensive ceramic electrical components, household items, and tools.

През 1935 г. е създаден НАЙЛОН (Nylon). Това е първата пластмаса, която може да се изтегля в тънки влакна. Със своята здравина и еластичност тя променя облеклото и текстила завинаги.

In 1935, NYLON was created. It was the first plastic that could be drawn into thin fibers. With its strength and elasticity, it forever changed clothing and textiles.

Скоро се появява ПОЛИЕТИЛЕН - материалът, от който се правят плликове и опаковки. Въпреки че полиетиленъът е създаден още през 1933 г., той навлиза масово чак след 1950 г.

Soon, POLYETHYLENE appeared — the material used to make bags and packaging. Although polyethylene was first created as early as 1933, it did not enter widespread use until after 1950.

PET (полиетилен-терефталат) излиза през 1970 г. - лек и здрав материал, безопасен за храната. Заменяйки стъклото, PET променя завинаги начина, по който консумираме храната и напитките.

PET (polyethylene terephthalate) was introduced in 1970 — a lightweight and durable material, safe for food contact. By replacing glass, PET forever changed the way we consume food and beverages.

Това видео се хоства от YouTube (Google LLC). При зареждане може да бъдат предадени данни към трета страна. Желаете ли да продължите?

Изборът ще бъде запазен във вашия браузър.

This video is hosted by YouTube (Google LLC). Loading it may transfer data to a third party. Would you like to continue?

Your choice will be stored in your browser.

Зареди видеото Отказ Load video Cancel

През 50-те години на миналия век, кенчетата стават нашите опаковки за напитки. За целта, те използват специално защитно покритие отвътре... Появяват се първите епоксидни смоли.

In the 1950s, cans became our packaging for beverages. For this purpose, they used a special protective coating on the inside… The first epoxy resins appeared.

Чудото става проблем…

And the miracle went wrong…

Скоро радостта от новите материали започва да избледнява. С увеличеното производство и приложение се появява нов проблем – огромни количества пластмасови отпадъци.

Soon, the excitement around the new materials began to fade. With increased production and use, a new problem emerged — enormous amounts of plastic waste.

Проблемът не бил само в евтиното производство и еднократната употреба. Пластмасите били създадени да бъдат здрави и устойчиви – и точно това се превърнало в техния най-голям недостатък. Вместо да изчезват, пластмасовите отпадъци остават в природата с години, натрупват се и постепенно замърсяват земята, водата и въздуха.

The problem was not only cheap production and single-use consumption. Plastics were designed to be strong and durable — and that is exactly what became their greatest flaw. Instead of disappearing, plastic waste remains in nature for years, accumulates over time, and gradually pollutes the land, water, and air.

Изхвърлена безразборно, пластмасата лесно попада в почвата, реките и моретата. Там тя не изчезва, а се натрупва и постепенно се раздробява на все по-малки частици. Така се появява един от най-опасните съвременни проблеми – МИКРОПЛАСТМАСАТА.

Disposed of carelessly, plastic easily ends up in soil, rivers, and oceans. There, it does not disappear but accumulates and gradually breaks down into smaller and smaller particles. This leads to one of the most dangerous modern problems — MICROPLASTICS.

Невидима с просто око, тя навлиза във водата, храната и въздуха и достига до всеки жив организъм – включително до човека.

Invisible to the naked eye, it enters water, food, and air and reaches every living organism — including humans.

Изложена на пряка слънчева светлина, пластмасата старее бързо. За по-малко от година ултравиолетовата радиация разкъсва връзките между молекулите в материала – той се напуква, става на люспи и се раздробява, а вятърът я разпръсва навсякъде.

Exposed to direct sunlight, plastic ages rapidly. In less than a year, ultraviolet radiation breaks the bonds between the molecules in the material — it cracks, flakes, and breaks apart, and the wind scatters it everywhere.

През 2016 г. японски учени търсят решение за нарастващия проблем с пластмасовите отпадъци. В депо за рециклиране те откриват малка бактерия, която се е научила да се храни с някои видове пластмаси.

In 2016, Japanese scientists searched for a solution to the growing problem of plastic waste. At a recycling facility, they discovered a small bacterium that had learned to feed on certain types of plastics.

Ideonella sakaiensis е едноклетъчен организъм от групата на прокариотите. Тя произвежда специален ензим, с който може разгражда някои пластмаси и да се храни с тях.

Ideonella sakaiensis is a single-celled organism from the group of prokaryotes. It produces a special enzyme that allows it to break down certain plastics and feed on them.

Разгледай модела Explore the model

Разгледай модела → Take a closer look →

Природата се опитва да помогне, но процесът е много бавен. Отговорността да произвеждаме и изхвърляме по-малко пластмаса остава наша.

Nature is trying to help, but the process is very slow. The responsibility to produce and dispose of less plastic remains ours.

Но какво да направим?

But what can we do?

Не можем просто да се откажем от пластмасата, нали? Създадохме я с добра цел и тя направи живота ни по-лесен, по-достъпен и по-продуктивен.

We can’t simply give up plastic, can we? We created it with good intentions, and it made our lives easier, more accessible, and more productive.

Склонни ли сме да се откажем от разнообразната храна, подправките и екзотичните плодове? Медицината би изглеждала съвсем различно без стерилни спринцовки, импланти и предпазни средства. Ами дрехите и обувките? Колко от нас биха се върнали към модата на 80-те?

Are we willing to give up diverse foods, spices, and exotic fruits? Medicine would look completely different without sterile syringes, implants, and protective equipment. And what about clothing and footwear? How many of us would really go back to 1980s fashion?

Имаме навици, които сме придобили, не защото не можем без пластмасата, а защото не я ценим. Тя е евтина, достъпна и в изобилие, затова често я използваме без да има нужда. Точно тези ежедневни навици генерират огромна част от всички пластмасови отпадъци...

We have habits that we have developed not because we cannot live without plastic, but because we do not value it. It is cheap, accessible, and abundant, so we often use it when there is no real need. It is precisely these everyday habits that generate a huge share of all plastic waste…

Точно тези ежедневни навици генерират огромна част от всички пластмасови отпадъци. Нека разгледаме някои от тях...

It is precisely these everyday habits that generate a large share of all plastic waste. Let’s take a closer look at some of them…

Изхвърлен в природата, отпадъкът се превръща в проблем без контрол. Пластмасова бутилка, плик или „безобиден“ фас от цигара лесно заблуждават гладните животни или се разпадат на микро частици, замърсявайки всичко наоколо – бистрата изворна вода, биологично отгледаните култури и да – дори пчелния мед.

Thrown into nature, waste becomes an uncontrolled problem. A plastic bottle, a bag, or an “innocent” cigarette butt can easily mislead hungry animals or break down into micro-particles, polluting everything around them — clear spring water, organically grown crops, and yes — even honey.

Изхвърлен в контейнер, се създава възможност за контрол, ограничаване на замърсяването и по-лесен анализ и решаване на проблемите.

Disposed of in a proper container, it creates an opportunity for control, limiting pollution and enabling easier analysis and solutions to the problem.

Купуването „за момента“ изглежда удобно – малка бутилка вода, малък пакет чипс – утоляваме жаждата си и ги изхвърляме. Но всяка малка опаковка означава повече отпадък.

Buying things “just for the moment” may seem convenient — a small bottle of water, a small pack of chips — we quench our thirst and throw them away. But every small package means more waste.

Планираното пазаруване в големи количества, означава по-малко на брой опаковки и по-малко пластмасови отпадъци.

Planned shopping in larger quantities means fewer packages and less plastic waste.

Голяма част от отпадъците, които произвеждаме, са резултат от безразличие. Не защото нямаме избор, а защото рядко си задаваме въпроса „Какво ще се случи с това след като го изхвърля?“

A large part of the waste we produce is the result of indifference. Not because we have no choice, but because we rarely ask ourselves, “What will happen to this after I throw it away?”

Един „обикновен“ въпрос – „Можем ли да използваме това още веднъж?“ – променя отношението ни и значително намалява количеството отпадъци, които всеки от нас изхвърля.

For example: a “simple” question — “Can we use this one more time?” — changes our attitude and significantly reduces the amount of waste each of us throws away.