В първата част се запознахме с историята на пластмасата – от обединена инициатива, спасила слоновете от изчезване, до проблемите, които днес създава навсякъде около нас. Разгледахме как се е появила, къде се използва и защо се е превърнала в проблем, с който не можем да се справим.

In the first part of the project, we explored the history of plastic — from a shared effort that helped save elephants from extinction to the problems plastic creates all around us today. We learned how it was invented, where it is used, and why it has slowly turned into a challenge we still struggle to solve.

Сега излизаме навън, за да надградим знанията и уменията си. Тръгваме на смело приключение, където ще търсим каква е връзката между природата и пластмасата — не само като наблюдатели, а като изследователи. Това, което открием, може да се окаже важно за всички нас и да вдъхнови бъдещи идеи и проекти.

Now it’s time to build on what we know and step outside for a bold adventure. Together, we'll explore the connection between nature and plastic — not just as observers, but as real explorers. What we discover can help science and inspire new ideas and future projects.

Мисълта зад идеята

The Idea Behind

Голяма част от отпадъците не са резултат от липса на избор, а от липса на отговорност, защото все по-рядко си задаваме въпроса „Какво ще се случи с това след като го изхвърля?“ A large part of the waste we create is not caused by a lack of choice, but by a lack of questions. “What happens to this after I let go of it?”

Да отидем до реката…

Let’s take a walk…

Река Чепеларска (старо име – р. Чая) извира на 1371 м надморска височина, само на 5 километра от град Чепеларе, по посока село Рожен. Докато достигне града, тя вече е достатъчно пълноводна и бърза.

The Chepelarska River (formerly known as the Chaya River) springs at an altitude of 1,371 meters, just 5 kilometers from the town of Chepelare, in the direction of the village of Rozhen. By the time it reaches the town, it is already fast and full of water.

Спираме се на моста в центъра на града. Гледаме бурното течение след поредните дъждове и допиваме последна глътка вода от пластмасовата си бутилка.

„Толкова е красиво“, казваме си… Хвърляме бутилката от моста, по навик, и си тръгваме.

Утолили сме жаждата си, отървали сме се от отпадъка — край на историята…

We stop on the bridge in the center of the town. We watch the strong current after the recent rains and take the last sip of water from the plastic bottle.

“It’s so beautiful,” we tell ourselves… We throw the bottle off the bridge, out of habit, and walk away.

We’ve quenched our thirst, gotten rid of the waste — end of the story…

Дали наистина?!

Is it, really?!

Бутилката пада във водата и за миг изчезва под повърхността. После изплува и течението я поема…

The bottle falls into the water and, for a brief moment, disappears beneath the surface. Then it rises again, and the current carries it away…

Водните басейни и реките често се превръщат в „кофа за боклук“. Причината е проста: началото им е тук, пред нас, а краят – някъде далеч. Хвърляме отпадъците във водата и ги гледаме как изчезват. Оставяме на природата да се погрижи. И тя ще го направи, но няма да се съобрази с нас. Това, което ще последва, няма да е в наша полза...

Water reservoirs and rivers often turn into a “trash bin”. The reason is simple: their beginning is here, in front of us, and their end lies somewhere far away. We throw our waste into the water and watch it disappear. We leave nature to deal with it. And it will. But it will not take us into account. What follows will not be in our favor…

Докато реката минава през града, коритото ѝ е по-тясно. Бреговете са укрепени, течението е бурно, но постоянно. Бутилката почти няма къде да заседне.

As the river passes through the city, its channel becomes narrower. The banks are reinforced, the current is swift but steady. The bottle has almost nowhere to get stuck.

След обилни валежи решихме да измерим скоростта на р. Чепеларска в участъка ѝ през града – приблизително 2.2 км. Пуснахме празна бутилка по течението и засякохме времето, за което ще измине разстоянието. Използвахме стъклена бутилка, увита с конопено въже за защита, и добавихме бележка с указания за връщане. Средната скорост, която измерихме, беше 16.5 км/ч. Заради дъжда течението е по-силно, което е нещо очаквано. След няколко дни скоростта ще намалее наполовина.

After heavy rainfall, we decided to measure the speed of the Chepelarska River along its section through the city – approximately 2.2 km. We released an empty bottle into the current and timed how long it took to travel the distance. We used a glass bottle wrapped in hemp rope for protection and added a note with instructions for its return. The average speed we measured was 16.5 km/h. Because of the rain, the current is stronger than usual – something expected. In just a few days, the speed will decrease by half.

След няколко минути бутилката напуска град Чепеларе и поема към своето велико приключение. Само километър по-надолу реката се разширява, течението намалява, и се появяват плитчини, камъни и клони. Тук е първото място, където бутилката ще спре. Но реката все още е силна след валежите. Бурната вода бързо освобождава бутилката и тя продължава надолу.

After a few minutes, the bottle leaves the town of Chepelare and sets off on its great adventure. Just one kilometer downstream, the river widens, the current slows, and shallow areas, rocks, and branches begin to appear. This is the first place where the bottle will stop. But the river is still strong after the rainfall, and the rushing water quickly frees the bottle so it can continue downstream.

На следващото препятствие обаче нашият герой няма същия късмет. В подножието на каньона, близо до атракцията „Алпийски тролей“, реката прави S-образен завой с остро отклонение на изток-югоизток. Бурното течение носи бутилката с висока скорост и при завоя я изхвърля в плитчините.

At the next obstacle, however, our hero is not so lucky. At the foot of the canyon, near the “Alpine Coaster” attraction, the river makes an S-shaped bend with a sharp turn toward the east-southeast. The powerful current carries the bottle at high speed and throws it into the shallows at the bend.

Бутилката засяда на бряг с открито южно изложение. Тук тя ще остане за дълго, изложена на слънце, вятър и температурни промени.

The bottle becomes lodged on a riverbank with open southern exposure. Here it will remain for a long time, exposed to sun, wind, and changing temperatures.

На пръв поглед – нищо особено. За наблюдателя това е поредният отпадък в природата, станал част от пейзажа. За природата обаче нещата са различни.

At first glance — nothing unusual. To an observer, it is just another piece of litter in nature, now part of the landscape. For nature, however, things are different.

В следващите седмици с пластмасовата бутилка се случва нещо любопитно… Пряката слънчева светлина постепенно променя пластмасата. Материалът се втвърдява, губи цвят и прозрачност. По повърхността ѝ се появяват първите фини пукнатини.

In the following weeks, something curious begins to happen to our plastic bottle… Direct sunlight gradually changes the plastic. The material hardens, losing color and transparency. The first fine cracks begin to appear on its surface.

Ултравиолетовата радиация от слънцето разкъсва химичните връзки в полимерните вериги и кара пластмасата да старее. Фотоните разрушават дългите полимерни структури, което води до скъсяването им. В резултат материалът губи механичните си свойства. Процесът се нарича фотодеградация — промяна на материала под въздействие на светлина.

Ultraviolet radiation from the Sun breaks the chemical bonds in the polymer chains and causes the plastic to age. Photons damage the long polymer structures, leading to the shortening of these chains. As a result, the material gradually loses its mechanical properties. The process is called photodegradation — a light-induced alteration of the material.

Бутилката остава на брега няколко седмици, докато силен вятър не я връща обратно в реката. Външно изглежда почти непокътната, но пластмасата е станала крехка и уязвима при удар. При следващото препятствие тя няма да издържи.

The bottle remains on the riverbank for several weeks, until a strong wind carries it back into the river. On the outside, it appears almost intact, but the plastic has become brittle and vulnerable to impact. At the next obstacle, it will not withstand the force.

По пътя идва друг S-образен завой, с плитко и каменисто корито. Бутилката засяда между два стърчащи камъка, докато остри клони не се врязват в нея. Ударът я разкъсва, а реката ги изхвърля отсреща на брега. Пътешествието на нашия герой приключва…

Along the way, another S-shaped bend appears, with a shallow and rocky riverbed. The bottle becomes trapped between two protruding stones, until sharp branches tear into it. The impact rips it open, and the river throws them onto the opposite bank. The journey of our hero comes to an end…

Почти.

Almost.

Един гризач отнася парче от бутилката в новия си дом. Плътният материал изолира отворите по-добре от листо или клонка и издържа много по-дълго. Гризачите не са единствени. Същото правят птици, земноводни и насекоми – всички, които успеят да докопат парче от този „ценен материал“.

A rodent carries a piece of the bottle into its new shelter. The dense material insulates openings better than a leaf or a twig and lasts much longer. Rodents are not the only ones. Birds, amphibians, and insects do the same — any creature that manages to seize a piece of this “valuable material.”

Но пластмасата не остава цяла вечно. Процесът на стареене продължава и тук. Месец след месец слънцето и атмосферните условия я раздробяват на все по-малки парченца, а вятърът ги разнася навсякъде – във водата, в почвата и по растенията.

But plastic does not remain whole forever. The aging process continues here as well. Month after month, sunlight and weathering break it into smaller and smaller fragments, while the wind carries them everywhere — into the water, into the soil, and onto plants.

Погрешно е да вярваме, че пластмасата се „разгражда безобидно“, както повечето материали. От стареенето, тя бавно се раздробява на все по-малки частици, които могат да навлязат в живите организми чрез храната, водата и дори въздуха. It is a misconception to believe that plastic “harmlessly decomposes” like most materials. Aging and fragmentation slowly breaks down plastics into smaller and smaller particles that can enter living organisms through food, water, and even air.

През пролетта ливадите около реката се отрупват с цветя. Пчелите идват тук, за да пият вода и да събират прашец и нектар. Заедно с прашеца те отнасят и последните частици от нашата пластмасова бутилка.

In spring, the meadows along the river burst into bloom. Bees come here to drink water and gather pollen and nectar. Along with the pollen, they carry away the last particles of our plastic bottle, clinging to the blossoms.

Уникалният родопски мед се замърсява, въпреки че е произведен далеч от големия град. Същото се случва и с млякото, месото и всичко, до което стигне безразборно изхвърлената пластмаса.

The unique Rhodope honey becomes contaminated, even though it is produced far from the city. The same happens to milk, meat, and everything that carelessly discarded plastic reaches.

От разказ към експеримент

From Story to Experiment

Всичко дотук е логично и научно обосновано. Но колко време реално ще се движи една бутилка по реката? Къде ще заседне? Колко часа ще бъде изложена на слънце? Колко често ще се връща обратно във водата?

Everything so far is logical and scientifically grounded. But how long would a bottle actually travel down the river? Where would it get stuck? How many hours would it remain exposed to sunlight? How often would it return to the water?

С помощта на съвременните технологии можем да проследим този процес детайлно и да създадем карта на местата, където пластмасата се натрупва, старее и се раздробява. Това са именно точките, в които замърсяването започва да влияе най-силно — във водата, почвата и в близките ферми, където микрочастиците неминуемо могат да навлязат в храната.

With the help of modern technology, we can track this process in detail and create a map of the places where plastic accumulates, ages, and fragments. These are the exact points where pollution begins to have the strongest impact — in water, soil, and nearby farms, where microplastics can inevitably enter the food chain.

Казват, че една картина описва хиляда думи. А една карта описва хиляда картини. Картата ти показва къде се намираш и ти дава посока накъде да продължиш... They say a picture is worth a thousand words. But a map is worth a thousand pictures. A map shows you where you are and gives you direction on where to go next...

Нашият сензор:

Our Device:

Защитен в подсилена херметична бутилка, нашият модул ще предава местоположението си в продължение на 18 месеца.

Sealed inside a reinforced bottle, our module is designed to transmit its location for up to 18 months.

Датчиците вътре ще следят движението, светлината и температурата на околната среда, създавайки детайлна карта на местата, където отпадъците се натрупват , стареят и постепенно замърсяват природата.

The sensors inside will monitor movement, light, and temperature in the surrounding environment, creating a detailed map of the places where waste accumulates, ages, and gradually pollutes nature.

Нашият план:

Our Plan:

1. Начална точка

1. Starting Point

Ще пуснем бутилката от град Чепеларе — първото населено място след извора на река Чепеларска. Въпреки че изворът е близо, до града реката вече е достатъчно пълноводна, за да даде силен старт на нашия експеримент. Ще направим четири бутилки, които ще пуснем през интервал от 30 минути. Това ще ни позволи да сравним различни траектории при еднакви условия.

We will release the bottle from the town of Chepelare — the first settlement after the source of the Chepelarska River. Although the source is nearby, by the time the river reaches the town it is already strong enough to give our experiment a solid start. We will prepare four bottles and release them at 30-minute intervals. This will allow us to compare different trajectories under the same conditions.

Важно е реката да бъде пълноводна — най-подходящ е пролетният период, когато снеготопенето увеличава водния обем. В същото време скоростта на течението трябва да е под 10 км/ч, тъй като при по-високи скорости рискът бутилката да бъде изхвърлена на брега значително нараства.

It is important for the river to be full of water — the most suitable period is spring, when snowmelt increases the water volume. At the same time, the speed of the current must remain below 10 km/h, since at higher speeds the risk of the bottle being pushed onto the riverbank increases significantly.

След последните обилни валежи забелязахме нещо любопитно. Бурното течение донесе значително количество пластмасови отпадъци в града. На пръв поглед това изглежда нелогично — нагоре по течението няма друго населено място. Това означава, че част от отпадъците са били изхвърлени край пътя, по пътеките, около беседките и в самата гора.

After the recent heavy rainfall, we noticed something interesting. The strong current carried a significant amount of plastic waste into the town. At first glance, this seems illogical — there is no other settlement upstream. This means that some of the waste had likely been discarded along the road, on hiking trails, around picnic areas, and in the forest itself.

2. Какво да очакваме

2. What to Expect

Реките са динамична среда. Нашите бутилки ще се движат с различна скорост и на моменти ще засядат. Но именно периодите на неподвижност са особено важни за нас, защото тогава пластмасата остава по-дълго изложена на слънце, вятър и температурни промени.

Rivers are dynamic environments. Our bottles will move at different speeds and at times may become stuck. Yet these periods of stillness are especially important to us, because this is when the plastic remains exposed for longer periods to sunlight, wind, and temperature changes.

При добра организация, постоянен мониторинг и известна доза късмет, сензорите ще преодолеят препятствията на планината и ще достигнат река Марица. А оттам се открива хоризонт към Бяло море…

With good organization, continuous monitoring, and a bit of luck, the sensors may overcome the obstacles of the mountain and reach the Maritsa River. From there, a horizon opens toward the Aegean Sea…

Journey’s Log

Изследователски дневник